ОУ "Христо Ботев"

ОУ "Христо Ботев"

Начало
ВЕСТНИК
Полезни връзки
Търсене
ЧАТ
Учители
ИСТОРИЯ
Създаване
Бивши директори
УЧИЛИЩЕТО
Начало
Училищен автобус
- - - - - - - - - - - -
Нашият патрон
- - - - - - - - - - - -
Училищно настоятелство
- - - - - - - - - - - -
Директор
- - - - - - - - - - - -
Зам.директор
- - - - - - - - - - - -
Педагогически съветник
- - - - - - - - - - - -
Учил.администрация
-----------------------
Учители
* * * * * * * * * * * * *
ДНЕВНИК
Дневник
Годишен план
Училищни проекти
 


ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО Я НЯМА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ Това е една история, която я няма в учебниците. Пропусната от недоглеждане или от хроничния ни проблем да забравяме историята си. Кой, кога, как и защо създава българския трикольор? Създаването му преплита три държави, две короновани глави, едно 14-годишно момиче, бащина заръка, любов и надежда за свобода. Местим се точно 140 години назад във времето, информира БНТ.“След Априлското въстание, след онзи взрив на недоволство от цяла Европа. След взрива на недоволство в Букурещ през 1876 година се събира отбрано българско общество – в това българско общество е взето решение да бъде направено знаме, което да бъде направено за участие в предстояща война”, разказва Марин Кубетски, учител по история в СОУ “Христо Ботев” – гр.Етрополе.А именно – Руско-турската война. Очакването ѝ стимулира българите към активна дейност. Всеки дава кой каквото може. Браилският търговец Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стилияна ще го изработи.“Стилияна започва работа през ноември, материалите за знамето ще достави от Виена – сърмени конци и коприна. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито”, разказва Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.1877 г. бялото, зеленото и червеното присъстват в българската революционна символика като традиция. Но само сред четите на емиграцията. Започнали упреци, защото точно така видели семейство Параскевови бойния флаг, предназначен за опълченците в Руско-турската освободителна война.“Баща й казва, че бялото ще бъде най-отгоре, защото бялото започва с буквата “Б”, както започва и името на България”, продължава разказа си Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат й частен учител. Държи децата да получат добро образование, но задължително да бъде на родния им език. В Браила пристига едни млад мъж, преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Общи. Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован, от уважавано и богато семейство. Стилияна се влюбва в него. Той обаче не вярва, че руснаците ще ни освободят. Според Марин Кубетски, историк от родния град на Вълчев – той повлиява на Стилияна за това как да изглежда знамето.“При първата ѝ дума, когато казва, че България и бяло са с една буква и трябва да са отгоре, аз виждам влиянието на Илия Вълчев към Стилияна Параскевова”, смята Марин Кубетски.“На 8 май 1877 година Иван Парскевов, нейния баща, заедно със самата Стилияна са приети от великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската българска армия. За да предаде ушитото от нея знаме. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”, допълва Лилия Криворова.Марин Кубетски уточнява: “След ушиването на знамето, знамето не е осветено. Осветено е само Самарското знаме.”А Самарското е направено то монахини в руския град Самара. Дарено за Априлското въстание. Руският княз решава то да бъде използвано за предстоящата война. Браилското знаме било предвидено за 4-та опълченска дружина.“Това е по заповед на руското командване, българско знаме не трябва да участва в боевете, няма българска армия, няма българска държава. И трябва да участва само едно единствено знаме. И това е Самарското знаме”, обяснява Марин Кубетски.Лилия Криворова допълва: “Затова не е известно къде точно се е намирало знамето по времето на Руско-турската освободителна война.”На 30 август 1878 година в Пловдив има парад на всички опълченски знамена – три на брой. Липсва само това на Стилияна. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. Върнато е на българската държавност чак на 8 август 1878 година. Целият въпрос е как то е успяло да стане национален символ на България.Отречено, забравено, но върнато. В царския дворец. Но не връщането на знамето го прави национален символ. Подготовката на търновската конституция реабилитира флага.“В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена – Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?”, припомня Лилия Криворова.Марин Кубетски от дълги години изследва кой би могъл да е вносителят на пропуснатия член 23-ти от търновската конституция: “Единствен пряк, заинтересован вносител би могъл да е нейният съпруг – Илия Вълчев.”Няма преки доказателства, обаче, че е участвал в учредителното събрание за конституцията. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братя Миладинови, има обаче записана една среща. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. Среща на Миладинова с народни представители и съпруга на Стилияна. Дали Илия Вълчев дава идея как да изглежда българският флаг именно в това кафене? Не се знае, едно обаче е сигурно.“Наистина знамето на Стилияна Параскевова, това е първообразът на българското национално знаме, то е служило като модел, като образец на депутатите, когато приемат член 23″, уверена е Лилия КривороваКогато се приема проектът, Стилияна разбира, че прототипът на новото българско знаме се пази. И е в двореца.“През 1930 година Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и е придружена от сина си Димитър Вълчев. И така тя има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър – тя е прегръщала и целувала ушитото от нея знаме”, разказва Лилия Криворова.Тази история е свързана с фина коприна, много любов, силна надежда за свобода и с горчивата утайка на политически интереси, дори в изгледа на един флаг.

 Вие сте тук Начало Нашият патрон
 
Нашият патрон

Image

1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.)В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.
1854 г.Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
1858 г.Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
1863 г., юниЗавършва калоферското трикласно училище

1863 г., октомвриЗаминава да продължи образованието си в Русия.
1863 г., 14 ноемвриПристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия.
1864 г. Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност.
1865 г., септемвриБотев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.
1866 г.Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет.
1866 г., октомври - декември

Учителства в бесарабското село Задунаевка.

 

1867 г. , януариБотев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.
1867 г., 15 априлВъв вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си".
1867 г., 11 майНа празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.
1867 г., септемвриНапуска Калофер завинаги.

1867 г., октомвриБотев пристига в Румъния.
1867 г., ноемвриЖивее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия.
1867 г., декемвриУстановява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".
1868 г., февруариПубликува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си".
1868 г., 8 априлСъобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува.
1868 г., августБотев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников.
1868 г., септемвриПостъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.
1868 г., октомври"Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров).
1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.
1869 г., март Постъпва учител в Александрия.
1869 г., юлиНапуска Александрия и отива в Букурещ.
1869 г., августЗаминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари.
1870 г.Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.
1870 г., 8 августПубликува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия".
1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
1870 г., октомвриБоледува в Измаил.
1871 г., мартПристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна.
1871 г., 22 априлПише "Символ-верую на българската комуна".
1871 г., майУстановява се в Браила.
1871 г., 10 юниИзлиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти".
1871 г., юли - августСлед бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко.
1871 г., 29 септемвриИздава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество".
1871 г., октомвриУчаства в годишното събрание на Българското книжовно дружество.
1872 г.Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери.
1872 г., 8 априлПубликува във в. "Свобода" стихотворението "Странник".
1872 г., априлАрестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан.
1872 г., юниОсвободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
1873 г.Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете".
1873 г., 1 майЗапочва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник".
1873 г., 20 майСлед бр. З вестникът спира по липса на средства.
1873 г., 11 августОбнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър".
1873 г., септември - ноемвриПубликува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".
1874 г.Помага на Каравелов в списването на революционния орган.
1874 г., 20-21 августУчаства в общото събрание на БРЦК.
1874 г., август-октомвриПечата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите".
1874 г., септемвриПостъпва учител в българското училище в Букурещ.
1874 г., 12 октомвриСпира в. "Независимост".
1874 г., ноемвриБотев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа.
1874 г., 8 декемвриПод редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия.
1874 г., 27 декемвриСъбранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи.
1875 г., мартМежду Ботев и Каравелов настъпва разрив.
1875 г., 2 мартБотев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров.
1875 г., юлиСключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.
1875 г., 12 августОбщото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание.
1875 г., августПо решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета.
1875 г., 14 септемвриИзлиза последният брой на в. "Знаме".
1875 г., 20 септемвриБотев се завръща в Одеса.
1875 г., 30 септемвриПодава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".
1876 г., февруари"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев).
1876 г., 13 априлРажда се дъщерята на Ботев - Иванка.
1876 г., 20 априлЗаминава за Русия да събере средства за организиране на чета.
1876 г., 1 май

Завръща се от Русия.

1876 г., 5 майИздава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.
1876 г., 13 майСбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.
1876 г., 16 майОт Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".
1876 г., 17 майБотев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
1876 г., 18 майПървата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
1876 г., 19 майЧетата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
1876 г., 20 май (1 юни нов стил) Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.

 
 
нагоре
 
 
ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Написано от децата 2006/2007
- - - - - - - - - - - -
ВИДЕО
ВИДЕО
Договор
1A-клас завършване -1част
Представяне
1A-клас завършване -2част
Администрация
 
 

Powered by ОУ " ХРИСТО БОТЕВ "