Честит 3 март, българи!

 

 

Баба Марта бързала,
мартенички вързала
първо на гората
да листят листата…
С тези думи на 1 март ученици от ОУ „Христо Ботев” – Етрополе поздравиха децата от четвърта група на ЦДГ „Звънче”. Размениха мартенички с пожелания за здраве и късмет.

 

  

Това е една история, която я няма в учебниците. Пропусната от недоглеждане или от хроничния ни проблем да забравяме историята си. Кой, кога, как и защо създава българския трикольор? Създаването му преплита три държави, две короновани глави, едно 14-годишно момиче, бащина заръка, любов и надежда за свобода. Местим се точно 140 години назад във времето, информира БНТ.

“След Априлското въстание, след онзи взрив на недоволство от цяла Европа. След взрива на недоволство в Букурещ през 1876 година се събира отбрано българско общество – в това българско общество е взето решение да бъде направено знаме, което да бъде направено за участие в предстояща война”, разказва Марин Кубетски, учител по история в СОУ “Христо Ботев” – гр.Етрополе.
А именно – Руско-турската война. Очакването ѝ стимулира българите към активна дейност. Всеки дава кой каквото може. Браилският търговец Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стилияна ще го изработи.
“Стилияна започва работа през ноември, материалите за знамето ще достави от Виена – сърмени конци и коприна. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито”, разказва Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
1877 г. бялото, зеленото и червеното присъстват в българската революционна символика като традиция. Но само сред четите на емиграцията. Започнали упреци, защото точно така видели семейство Параскевови бойния флаг, предназначен за опълченците в Руско-турската освободителна война.
“Баща й казва, че бялото ще бъде най-отгоре, защото бялото започва с буквата “Б”, както започва и името на България”, продължава разказа си Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат й частен учител. Държи децата да получат добро образование, но задължително да бъде на родния им език. В Браила пристига едни млад мъж, преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Общи. Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован, от уважавано и богато семейство. Стилияна се влюбва в него. Той обаче не вярва, че руснаците ще ни освободят. Според Марин Кубетски, историк от родния град на Вълчев – той повлиява на Стилияна за това как да изглежда знамето.
“При първата ѝ дума, когато казва, че България и бяло са с една буква и трябва да са отгоре, аз виждам влиянието на Илия Вълчев към Стилияна Параскевова”, смята Марин Кубетски.
“На 8 май 1877 година Иван Парскевов, нейния баща, заедно със самата Стилияна са приети от великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската българска армия. За да предаде ушитото от нея знаме. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”, допълва Лилия Криворова.
Марин Кубетски уточнява: “След ушиването на знамето, знамето не е осветено. Осветено е само Самарското знаме.”
А Самарското е направено то монахини в руския град Самара. Дарено за Априлското въстание. Руският княз решава то да бъде използвано за предстоящата война. Браилското знаме било предвидено за 4-та опълченска дружина.
“Това е по заповед на руското командване, българско знаме не трябва да участва в боевете, няма българска армия, няма българска държава. И трябва да участва само едно единствено знаме. И това е Самарското знаме”, обяснява Марин Кубетски.
Лилия Криворова допълва: “Затова не е известно къде точно се е намирало знамето по времето на Руско-турската освободителна война.”
На 30 август 1878 година в Пловдив има парад на всички опълченски знамена – три на брой. Липсва само това на Стилияна. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. Върнато е на българската държавност чак на 8 август 1878 година. Целият въпрос е как то е успяло да стане национален символ на България.
Отречено, забравено, но върнато. В царския дворец. Но не връщането на знамето го прави национален символ. Подготовката на търновската конституция реабилитира флага.
“В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена – Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?”, припомня Лилия Криворова.
Марин Кубетски от дълги години изследва кой би могъл да е вносителят на пропуснатия член 23-ти от търновската конституция: “Единствен пряк, заинтересован вносител би могъл да е нейният съпруг – Илия Вълчев.”
Няма преки доказателства, обаче, че е участвал в учредителното събрание за конституцията. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братя Миладинови, има обаче записана една среща. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. Среща на Миладинова с народни представители и съпруга на Стилияна. Дали Илия Вълчев дава идея как да изглежда българският флаг именно в това кафене? Не се знае, едно обаче е сигурно.
“Наистина знамето на Стилияна Параскевова, това е първообразът на българското национално знаме, то е служило като модел, като образец на депутатите, когато приемат член 23″, уверена е Лилия Криворова
Когато се приема проектът, Стилияна разбира, че прототипът на новото българско знаме се пази. И е в двореца.
“През 1930 година Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и е придружена от сина си Димитър Вълчев. И така тя има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър – тя е прегръщала и целувала ушитото от нея знаме”, разказва Лилия Криворова.
Тази история е свързана с фина коприна, много любов, силна надежда за свобода и с горчивата утайка на политически интереси, дори в изгледа на един флаг.

На 28 февруари се навършват 110 години от рождението на писателя Емилиян Станев.      По този повод учениците от III клас при ОУ " Христо Ботев " посетиха градската библиотека.
  Г - жа Иванка Начева представи на учениците презентация за живота на писателя и разказа " Бодливият трън ".
  Учениците с интерес разгледаха книги с произведения на Ем. Станев и прочетоха откъси от тях.
   Г - жа Начева раздаде и картинки с някои от героите от разказите, които децата оцветиха с удоволствие.

 

 

 

  

 В раздел - хумор, творци до 14 години наградените произведения са: " Математика " с автор Тереза Георгиева и " Мишки " с автор Мирослава Маринова, ученичка в IV клас на ОУ " Христо Ботев " - Етрополе, а наградата на публиката беше за " Математика " и Тереза Георгиева.
  В раздел - поезия, деца до 14 години Наградата на публиката отиде при Мирослава Георгиева за " Снежен човек ".
  В раздел - хумор, възрастни Марин Христов Кубетски - преподавател по история и цивилизация в ОУ " Христо Ботев " - Етрополе спечели трета награда с произведението си " Хитър Петър - Тараба ".

  Наградата в проза - творци при възрастните директорът на училището - Иван Иванов спечели първата награда с " Коледни камбани ".
 

 

 

  Част от мероприятията посветени на годишнината от Освобождението на Етрополе бе и проведената в Малкия салон на НЧ " Тодор Пеев - 1871" игра - състезание " Познавам ли моята България ". В играта се включиха четири отбора : " Ясеновци " от СУ " Хр. Ясенов ", " Ботевци " от ОУ " Хр. Ботев " с. Лопян, " Етрополски хайдути " от ОУ " Хр. Ботев " - гр. Етрополе и "  Бенковски " от ОУ " Георги Бенковски " с. М. Искър.   Състезанието се организира от община Етрополе, Исторически музей - Етрополе и Пътуващо читалище " Бащино огнище ". Отборите се изявиха в три кръга, като в първия всяко училище представи по една забележителност от Етрополе. Исторически музей от училището в М. Искър, Манастир " Света Троица " бе за " Ясеновци ", " Зольовска чешма " за ОУ " Хр. Ботев " -  Етрополе и Часовниковата кула за " Ботевци " с. Лопян. Във втория кръг децата разказваха за обекти от четири маршрута, като ги разпознаваха от макетите и ги поставяха по картата на България. В маршрутите бяха включени обекти като: Царски дворец на Царевец, Замъкът Баба Вида - гр. Видин, Белоградчишката крепост и скали, Златната църква - гр. Велики Преслав, Рилски манастир, Средновекевен град Перник - гр. Перник, Храм - паметник " Александър Невски " и Томбул джамия - гр. Шумен. В третия кръг всеки отбор трябваше да нареди по един пъзел с изображения на Часовниковата кула - гр. Троян, Фарът на Шабла, Крумовият дворец - гр. Плиска и Централната Софийска синагога. Класирането е следното: ОУ " Хр. Ботев" - Етрополе, СУ " Хр. Ясенов ", ОУ  " Хр. Ботев "с. Лопян, ОУ " Г. Бенковски " с. М. Искър.Награди бяха връчени от името на община Етрополе.

  

 

На 24 Ноември 2016 г. се навършиха 139 години от Освобождението на Етрополе. В църквата " Свети Георги " се отслужи панахида за загиналите. Учениците от ОУ " Христо Ботев " и техният учител г-н Кубетски бяха подготвили кратък рецитал, с който ни припомниха героичните подвизи на руските войни и етрополците, които са ги подпомагали. Ученици от училището и представители на Общината поднесоха венци и цветя на паметника, с което почетоха паметта на загиналите.

 

По случай 139 години от Освобождението на град Етрополе от Османско владичество учениците от II и III клас посетиха Историческият музей. Малките възпитаници се запознаха с героичното минало на своя роден град.

   

  Ние обичаме да четем”- с тези думи започна срещата на учениците от ОУ „Христо Ботев”с децата от 4 група на ЦДГ „Звънче”. Каките и батковците им прочетоха приказката „Пепеляшка”, която беше оформена в специална книжка , илюстрирана богато от самите ученици. Децата от групата показаха, че и те знаят много приказки, като разказваха откъси от тях.
Като подарък малчуганите получиха книжката, стикери и нова книжка, която да илюстрират и сглобят.
  Всяко начало има и край. Седмицата на четенето завърши със забавното и интересно състезание „Малките редактори”. Участниците се убедиха колко е важно да владееш правописните правила, за да можеш успешно да общуваш с другите.
  Всеки участник в разнообразните инициативи, посветени на Седмицата на четенето, вече знае, че „ДЕТЕ, КОЕТО ЧЕТЕ, ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕ ЧОВЕК, КОЙТО МИСЛИ”!