ОУ "Христо Ботев"

ОУ "Христо Ботев"

Начало
ВЕСТНИК
Полезни връзки
Търсене
ЧАТ
Учители
Проекти
Административни услуги за родители
Прием
Отчет за изпълнението на бюджета на училището
Училищна документация
COVID-19
ИСТОРИЯ
Създаване
Бивши директори
УЧИЛИЩЕТО
Начало
Училищен автобус
- - - - - - - - - - - -
Нашият патрон
- - - - - - - - - - - -
Училищно настоятелство
- - - - - - - - - - - -
Директор
- - - - - - - - - - - -
Зам.директор
- - - - - - - - - - - -
Педагогически съветник
- - - - - - - - - - - -
Учил.администрация
-----------------------
Учители
* * * * * * * * * * * * *
ДНЕВНИК
Дневник
Обществен съвет
Училищни проекти
 


ЗАПАЛВАНЕ СВЕТЛИНИТЕ НА ОБЩИНСКАТА ЕЛХА    На 04.12.2015 г. на Централния площад се състоя тържество по повод запалване светлините на коледната елха. За настроението на малки и големи се погрижиха учениците от ОУ " Христо Ботев ", които представиха празнична програма от коледни и новогодишни песнички и стихчета. Пред елхата малките ученички, облечени като снежинки, изпълниха танц и напомниха, че бялата приказка, наречена Зима, вече чука на вратата.   Росица Христова - заместник - кмет на Община Етрополе пожела на всички жители на общината здрава, мирна и щастлива Нова 2016 г.    Празничният концерт,който беше подготвен от Ботевци с голямо желание, ни зареди с весело настроение за предстоящите празници.
 
 


 Вие сте тук Начало Нашият патрон
 
Нашият патрон

Image

1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.)В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.
1854 г.Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
1858 г.Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
1863 г., юниЗавършва калоферското трикласно училище

1863 г., октомвриЗаминава да продължи образованието си в Русия.
1863 г., 14 ноемвриПристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия.
1864 г. Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност.
1865 г., септемвриБотев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.
1866 г.Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет.
1866 г., октомври - декември

Учителства в бесарабското село Задунаевка.

 

1867 г. , януариБотев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.
1867 г., 15 априлВъв вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си".
1867 г., 11 майНа празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.
1867 г., септемвриНапуска Калофер завинаги.

1867 г., октомвриБотев пристига в Румъния.
1867 г., ноемвриЖивее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия.
1867 г., декемвриУстановява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".
1868 г., февруариПубликува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си".
1868 г., 8 априлСъобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува.
1868 г., августБотев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников.
1868 г., септемвриПостъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.
1868 г., октомври"Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров).
1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.
1869 г., март Постъпва учител в Александрия.
1869 г., юлиНапуска Александрия и отива в Букурещ.
1869 г., августЗаминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари.
1870 г.Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.
1870 г., 8 августПубликува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия".
1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.
1870 г., октомвриБоледува в Измаил.
1871 г., мартПристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна.
1871 г., 22 априлПише "Символ-верую на българската комуна".
1871 г., майУстановява се в Браила.
1871 г., 10 юниИзлиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти".
1871 г., юли - августСлед бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко.
1871 г., 29 септемвриИздава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество".
1871 г., октомвриУчаства в годишното събрание на Българското книжовно дружество.
1872 г.Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери.
1872 г., 8 априлПубликува във в. "Свобода" стихотворението "Странник".
1872 г., априлАрестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан.
1872 г., юниОсвободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
1873 г.Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете".
1873 г., 1 майЗапочва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник".
1873 г., 20 майСлед бр. З вестникът спира по липса на средства.
1873 г., 11 августОбнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър".
1873 г., септември - ноемвриПубликува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".
1874 г.Помага на Каравелов в списването на революционния орган.
1874 г., 20-21 августУчаства в общото събрание на БРЦК.
1874 г., август-октомвриПечата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите".
1874 г., септемвриПостъпва учител в българското училище в Букурещ.
1874 г., 12 октомвриСпира в. "Независимост".
1874 г., ноемвриБотев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа.
1874 г., 8 декемвриПод редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия.
1874 г., 27 декемвриСъбранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи.
1875 г., мартМежду Ботев и Каравелов настъпва разрив.
1875 г., 2 мартБотев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров.
1875 г., юлиСключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.
1875 г., 12 августОбщото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание.
1875 г., августПо решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета.
1875 г., 14 септемвриИзлиза последният брой на в. "Знаме".
1875 г., 20 септемвриБотев се завръща в Одеса.
1875 г., 30 септемвриПодава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".
1876 г., февруари"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев).
1876 г., 13 априлРажда се дъщерята на Ботев - Иванка.
1876 г., 20 априлЗаминава за Русия да събере средства за организиране на чета.
1876 г., 1 май

Завръща се от Русия.

1876 г., 5 майИздава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.
1876 г., 13 майСбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.
1876 г., 16 майОт Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".
1876 г., 17 майБотев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
1876 г., 18 майПървата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
1876 г., 19 майЧетата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
1876 г., 20 май (1 юни нов стил) Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.

 
 
нагоре
 
 
ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Написано от децата 2006/2007
- - - - - - - - - - - -
ВИДЕО
ВИДЕО
Договор
1A-клас завършване -1част
Представяне
1A-клас завършване -2част
Администрация
 
 

Powered by ОУ " ХРИСТО БОТЕВ "