|
|
 |
Вие сте тук
 Начало Нашият патрон |
 |
| |
|
| 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) | В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев. | | 1854 г. | Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище. | | 1858 г. | Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари. | | 1863 г., юни | Завършва калоферското трикласно училище |
| 1863 г., октомври | Заминава да продължи образованието си в Русия. | | 1863 г., 14 ноември | Пристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия. | | 1864 г. | Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност. | | 1865 г., септември | Ботев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия. | | 1866 г. | Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет. | | 1866 г., октомври - декември | Учителства в бесарабското село Задунаевка. |
| 1867 г. , януари | Ботев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. | | 1867 г., 15 април | Във вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си". | | 1867 г., 11 май | На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба. | | 1867 г., септември | Напуска Калофер завинаги. |
| 1867 г., октомври | Ботев пристига в Румъния. | | 1867 г., ноември | Живее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. | | 1867 г., декември | Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". | | 1868 г., февруари | Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си". | | 1868 г., 8 април | Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува. | | 1868 г., август | Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников. | | 1868 г., септември | Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска. | | 1868 г., октомври | "Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров). | | 1868 г., декември - 1869 г., януари | Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. | | 1869 г., март | Постъпва учител в Александрия. | | 1869 г., юли | Напуска Александрия и отива в Букурещ. | | 1869 г., август | Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари. | | 1870 г. | Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия. | | 1870 г., 8 август | Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия". | | 1870 г., 23 август | Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов. | | 1870 г., октомври | Боледува в Измаил. | | 1871 г., март | Пристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна. | | 1871 г., 22 април | Пише "Символ-верую на българската комуна". | | 1871 г., май | Установява се в Браила. | | 1871 г., 10 юни | Излиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти". | | 1871 г., юли - август | След бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко. | | 1871 г., 29 септември | Издава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество". | | 1871 г., октомври | Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. | | 1872 г. | Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери. | | 1872 г., 8 април | Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Странник". | | 1872 г., април | Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан. | | 1872 г., юни | Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. | | 1873 г. | Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". | | 1873 г., 1 май | Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник". | | 1873 г., 20 май | След бр. З вестникът спира по липса на средства. | | 1873 г., 11 август | Обнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър". | | 1873 г., септември - ноември | Публикува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен". | | 1874 г. | Помага на Каравелов в списването на революционния орган. | | 1874 г., 20-21 август | Участва в общото събрание на БРЦК. | | 1874 г., август-октомври | Печата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите". | | 1874 г., септември | Постъпва учител в българското училище в Букурещ. | | 1874 г., 12 октомври | Спира в. "Независимост". | | 1874 г., ноември | Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа. | | 1874 г., 8 декември | Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия. | | 1874 г., 27 декември | Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи. | | 1875 г., март | Между Ботев и Каравелов настъпва разрив. | | 1875 г., 2 март | Ботев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. | | 1875 г., юли | Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. | | 1875 г., 12 август | Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание. | | 1875 г., август | По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета. | | 1875 г., 14 септември | Излиза последният брой на в. "Знаме". | | 1875 г., 20 септември | Ботев се завръща в Одеса. | | 1875 г., 30 септември | Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски". | | 1876 г., февруари | "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев). | | 1876 г., 13 април | Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка. | | 1876 г., 20 април | Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета. | | 1876 г., 1 май | Завръща се от Русия. |
| 1876 г., 5 май | Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода. | | 1876 г., 13 май | Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево. | | 1876 г., 16 май | От Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки". | | 1876 г., 17 май | Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана. | | 1876 г., 18 май | Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък. | | 1876 г., 19 май | Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет. | | 1876 г., 20 май (1 юни нов стил) | Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан. |
|
|
|
 |
 нагоре |
 |
| |
|
